Резюме

Появата на подглазурни монограми в украсата на глазираната керамика през XIII – XV в. е явление с надрегионално значение, което отразява мощното влияние на византийската култура в Средиземноморието. Сред най-широко разпространенитемонограми е този с блокова форма, разгъващ се в гръцките букви Δ, М, П и Р.В последно време се наложи разчитането му като „Димитър“, придружено от интерпретацията, че надписът означава името на св. Димитър Солунски. Предполага се, че съдовете са се използвали в ритуали, свързани със светената вода от аязмото в храма на светеца в Солун. Единствената сигурна информация за производство на съдове с въпросния монограм обаче произхожда от Константинопол, а не от Солун. Географията на тяхното разпространение също така очертава много широк ареал, следващ пътищата на италианската морска търговия, с изявена количествена концентрация по Западното Черноморие. На фона на събраните 80 екземпляра от България в крайна сметка се оказва, че не съществува дори един пример за употреба на този монограм в контекста на култа към св. Димитър. За сметка на това той се открива в стотици изображения на св. Йоан Кръстител, при които превърнатото в канон изписване със съкращения гласи: Свети Йоан Предтеча (Ἅγιος Ἰωάννης ὁ Пρόδρομος). Доказателство за устойчивостта на употребата на монограма в контекста на този надпис е хронологията на паметниците – мозайки, стенописи, икони, монети и др., в диапазона още от ХІ в. до ден днешен. С оглед на всичко това едва ли е изненада, че най-рано засвидетелстваният съд с подобен монограм, нанесен като подглазурен надпис, е една непубликувана паница, числяща се към керамиката от семейството на „Зевксип“ (Zeuxippus Family), която произхожда не от Солун, а от корабокрушението при н. Новий свет край Крим, датирано в 1277 г. Предвид гореизложените аргументи, за подглазурните монограми върху съдовете от разглеждания тип сграфито керамика, причислявана най-често към византийската керамична група Elaborate Incised Ware1, би следвало несъмнено да се утвърди разчитане като „Продромос“ (гр. „Предтеча“): ΠΡ(Ο)ΔΡ(Ο)Μ(ΟC). Въз основа на контекстите на откриване на образците, на този етап може да се приеме, че керамиката с монограми „Продромос“ се е използвала във всекидневния живот през XIV и първата половина на XV в. Тъй като св. Йоан Кръстител е емблема на въздържанието и постничеството, а в православните общества повече от половината година преминава в пост, би могло да се предположи, че съдовете са служили преди всичко за консумация на постни ястия. Eдва ли е случайно, че монограмите са нанесени изключително върху съдове с отворена форма – купи и паници. Разбира се, не бива да се пренебрегва и декоративното и социално значение на монограма в една епоха, през която монограмното писмо се превръща в изявена мода, свързана с демонстриране на власт, изтънченост и престиж. Появата на няколко варианта на изписване върху съдовете вероятно се дължи на приспособяването на начертанието към естетическите разбирания на късновизантийското общество, когато блоковият тип монограми
вече не се използват масово.

___
¹ Наименованието на групата в нейния англоезичен и трудно преводим вариант се използва тук като технически термин, утвърдил се в изследванията на византийската керамика през последните над 90 години.