Abstract

The topic of the mediaeval churches in Varna has been briefly touched on more than once in the scientific literature, but until now it has not been the subject of a separate and specific publication. The reasons for this are complex: there are no preserved church buildings of the period, the amount of archaeological material is small, and the information in the historical sources is scarce. Additionally, the collected archaeological data that is still available is largely unpublished. The following sources of information were used in the present study: Prof. Alexander Kuzev’s documentation from excavations of mediaeval churches in Varna, today kept in the Scientific Archive of Varna Regional Museum of History (field diaries, photo albums, etc.); published archaeological data; the author’s personal observations on the only surviving remains of a mediaeval church in the city (that of St. George) and on the archaeological materials related to the topic stored in Varna RMH; mediaeval historical sources, and recorded memories from the 19th and early 20th centuries of people who visited the city, as well as local residents (available through modern scholarly publications). The study is limited to the churches of the mediaeval city, and does not concern sites in its immediate or more distant surroundings. Considering the history of Varna and the region during the Middle Ages, as well as the available information about churches in the city, the chronological framework covers the second half of the 11th – 14th centuries, with the focus being placed on the 13th – 14th centuries. A total of twelve sites are presented, the churches
of: (1) St. George (two consecutively existing mediaeval churches); (2) St. Athanasius; (3) the church in the basilica thermarum – the basilical hall/ alaestra of the Roman Baths (the so-called “St. Theodore”); (4) an alleged mediaeval church near 3 – 5 Tsar Ivan Shishman Street; (5) an alleged mediaeval church near the modern church St. Paraskeva of Rome at 12 Osmi Noemvri Street; (6) an alleged mediaeval church near the modern St. Elijah Chapel at 47 Primorski Blvd.; (7) St. Marina; (8) St. Demetrius; (9) a supposed mediaeval church in one of the towers of the so-called “Inner Fortress”; (10) mediaeval Venetian Catholic church; (11) a supposed mediaeval Armenian church; (12) a supposed mediaeval church converted into a mosque, in the so-called “Inner Fortress”. The information available on individual sites varies greatly in type, quantity, content, and reliability. For some of them, the collected data, archaeological and other, are relatively more abundant and allow for a more in-depth analysis (sites 1 – 3). Quite naturally, the most attention has been paid to these churches. For the rest, information is scarce and the answers to a number of questions remain in the realm of hypotheses.

Резюме

Резюме: Темата за средновековните църкви във Варна е засягана накратко не веднъж в научната литература, но досега не е била обект на отделна публикация. Причините за това са комплексни. От една страна, липсват запазени сгради, количеството археологически материали е малко, а информацията в историческите извори е оскъдна. От друга страна, събраните археологически данни, които все пак са налични, в по-голямата си част не са публикувани. В настоящото изследване са използвани следните източници на информация: документация на проф. Александър Кузев от разкопки на средновековни църкви във Варна, днес съхранявана в Научния архив на Регионалния исторически музей – Варна (полеви дневници, фотоалбуми и др.); публикувани археологически данни; лични наблюдения на автора върху единствените оцелели останки от средновековна църква в града („Св. Георги“) и върху археологическите материали, имащи отношение към темата, съхранявани в РИМ – Варна; средновековни исторически извори и записани спомени от XIX и началото на ХХ в. на хора, посетили града, както и на местни жители (достъпни чрез съвременни научни публикации). Изследването е ограничено до църквите в средновековния град, като не разглеждаобекти в неговата близка или по-далечна околност. Като се има предвид историята наВарна и региона през Средновековието, както и наличната информация за църкви в града, хронологическата рамка обхваща втората половина на XI – XIV в., като фокусът е поставен върху XIII – XIV в. Представени са общо дванадесет обекта: (1) „Св. Георги“ (две последователно съществували средновековни църкви); (2) „Св. Атанасий“; (3) църквата в basilica thermarum – базиликалната зала/палестрата на Римските терми (т.нар. „Св. Теодор“); (4) предполагаема средновековна църква в района на ул. „Цар Иван Шишман“ № 3 – 5; (5) предполагаема средновековна църква в района на съвременния храм „Св. Параскева Римска“ на ул. „Осми ноември“ № 12; (6) предполагаема средновековна църква в района на съвременния параклис „Св. Илия“ на бул. „Приморски“ № 47; (7) „Св. Марина“; (8) „Св. Димитър“; (9) предполагаема средновековна църква в една от кулите на т.нар. „Вътрешна крепост“; (10) средновековна венецианска католическа църква; (11) предполагаема средновековна арменска църква; (12) предполагаема средновековна църква, превърната в джамия, в т.нар. „Вътрешна крепост“. Наличната информация за отделните обекти варира значително като вид, количество, съдържание и достоверност. При някои от тях събраните данни (археологически и други) са сравнително повече и позволяват по-задълбочен анализ (обекти 1 – 3). Съвсем закономерно на тези църкви е обърнато най-много внимание. При останалите информацията е оскъдна и отговорите на редица въпроси остават в сферата на хипотезите.