Резюме

Използваният метод за анализ е недеструктивен, работещ в рамките на около 100 микрона от повърхността на пробата. Физиката на процедурата е сложна и действа на квантово (субатомно) ниво. Изследването е направено с преносим инструмент за рентгенов флуоресцентен анализ Bruker Tracer III-SD. За анализа е използван Al-Ti филтър със състав 0,012” (0,3048 мм) алуминий и 0,001” (0,0254 мм) титан. Този филтър обикновено се прилага при изследване на метали, и по-специално – на медни сплави. В конкретния случай той е избран поради предположението, че най-вероятните метални елементи, използвани под формата на оксиди/карбонати за постигане на цвета на глазурите, са мед (Cu), желязо (Fe), манган (Mn) и кобалт (Co). Извършеният анализ се фокусира върху оцветяващия пигмент, използван при производството на керамичните находки. Получените данни трябва да се разглеждат като качествени – показващи наличието на определени елементи, а не като количествени или тегловни за тях. В изследването са включени 9 фрагмента от Варна (проби 001 – 009) и един фрагмент от крепостта Кастрици (проба 010). Те имат украса от червена, оранжево червена или кафяво-златиста люстра и орнаменти, нанесени със синьо. Основната глазура е с бял цвят, напълно непрозрачна и нанесена равномерно. Люстрата варира по интензитет и нюанс в зависимост от техниката на нанасяне и условията на изпичане. Повечето фрагменти имат украса както от вътрешната, така и от външната страна, като декорацията отвън е семпла и обикновено се свежда до няколко люстрови, червеникаво-кафяви линии. Изследването дава следните резултати: бялата глазура, която покрива изцяло повърхността на всички съдовете и служи за основа на рисуваната декорация, съдържа основно калай и добавено олово (Pb). Калаеният оксид осигурява отлична бяла непрозрачност, докато оловото дава възможност за гладкото топене на глазура при температури, съвместими с глинени съдове около или под 1100 градуса по Целзий. Цветовете в гамата на червено, златисто, оранжево и жълто показват наличието на мед (вж. Table 1 и Fig. 11). Спектралният пик на медта обикновено е малък поради факта, че анализираният слой е много тънък, като при някои повърхности този слой е почти прозрачен. Трябва да се отбележи липсата на златен (Au) пик, което показва, че променливостта в плътността на медните частици в суспензията дава златистия вид, а не наличието на боя със съдържание на злато. Сините багрила са неметални, но много лъскави. При някои проби са налице тъмни, почти лилави тонални вариации. Анализът показва, че основният източник за пигмента е кобалт, вероятно извлечен от кобалтов карбонат (Fig. 12). При някои проби е установено увеличение на медта в синята глазура. Меден карбонат, дори и при съвременните рецепти, се добавя към кобалта за подсилване на синьото, дори при редукционна атмосфера. Направените рентгеново флуоресцентни анализи на фрагментите от Варна и крепостта Кастрици категорично потвърждават предположението за техния западноевропейски произход. По-конкретното им класифициране в рамките на испано-мавританското люстрово производство се основава на сравнения с публикувани находки от Средиземноморския район и Северна Европа. Различни особености на украсата дават основание да се предположи, че сред изследваните образци са представители на три групи от валенсианските производства: тип „Малага“ от 30-те – 40-те години на XIV в.; тип „Пула“, произвеждана от 1330 до 1420 г., с пик на разпространение от 1330 до 1380 г.; и класическата валенсианска люстра от XV в. Две проби се причисляват към производството на ателиетата в Муел, Сарагоса, от XVI в. Вносът на испанска люстрова керамика в Българското Черноморие е осъществяван чрез посредничеството на италианските търговски републики. През XIV в. Варна се превръща в основен търговски център в черноморската зона. През 1347 г. цар Иван Александър (1331 – 1371) дава на венецианците официални права за търговска дейност в България, а впоследствие те основават ложа (търговско представителство) във Варна. По същото време са уредени и отношенията с Генуа. Основната причина за проактивната търговска политика на двете италиански републики спрямо България е износът на евтино зърно и различни суровини. По-неясен е въпросът за асортимента на стоки, които са доставяни по черноморските градове в замяна. Сред тях със сигурност са тъкани, сапун, бижута, оръжия, подправки и др. Изрична информация за внос на керамика няма, но предвид връзките на двете търговски републики с испанските пристанища, може да се предположи, че те са доставяли и луксозни люстрови съдове както за българските земи, така и за градовете по Северното Черноморие