Abstract

The site is located about 3.5 km southeast of the village of Vetrino, in the municipality of Vetrino, Varna Region (Обр. 1). It lies on a slope on the right bank of the Yaztepenska River, facing east (Обр. 2а, б).
The purpose of this article is to publish the main results of the research conducted on the archaeological site. Given the fact that a full archaeological survey has not been carried out, the information presented here is preliminary in nature.
The large quantity of household and building ceramics, the presence of adobe, the numerous scattered stones and fragments of daub walling material with withy impressions are evidence of the presence of destroyed buildings in the vicinity. The most significant concentration of household ceramics was recorded in squares №№ 27-1 (Обр. 3) and 28-1 (Обр. 4). A small amount of pottery was found in the remaining squares, mainly in the plowed area. Between the squares with the most archaeological material, a second, follow-up set of squares were placed to give more information about the archaeological situation of the surveyed terrain (Обр. 5). In square № 28-2, after the second mechanical layer, a level with a high concentration of ceramics, animal bones and scattered lumps of adobe was detected (Обр. 6). A similar situation was registered in square № 27-7 (Обр. 7), where the outlines of two rubbish pits stood out below this level (Обр. 8а, б). One of them was sealed with stones and building ceramics. The fill of the pits consisted of large fragments of domestic pottery, animal bones, charcoal, and a low concentration of stones. Several fragments of vessel glass were also present among the excavated archaeological material (Обр. 9). When the mechanical layers were exhausted in the squares, five bronze coins were also found: two of Septimius Severus (193 – 211), one each of Caracalla (198 – 217), Constantius II (324 – 361) and Valentinian I (364 – 375); one bronze ring key; a bronze clasp; an iron bolt from a lock; a fragment of an iron ring; a large number of iron shoe nails (Обр. 10) and various ordinary nails (Обр. 11).
Data from the ceramic material found during the survey of the squares complements the information from the fieldwork (Обр. 12а). A few fragments of Early Mediaeval vessels, not included in this publication, were also found scattered. The presented ceramics from the Roman period (Обр. 12б) find analogies over a wide area in the Roman provinces in the territory of today’s Bulgaria and Romania. In terms of technology, the ceramics – especially the slip ware – have similar characteristics in the way of firing, the quality of the slip and its parallels with the ceramics from nearby Marcianopolis and with that from the vicus near the village of Gorsko Ablanovo, Targovishte Region. Late Antique domestic pottery was found in an insignificant quantity. The analogies are mainly in the province of Moesia Secunda and Scythia Minor. As for the amphorae, there are significantly more vessels from the Roman period than those from Late Antiquity. Imports during the Roman period and Late Antiquity came mainly from the Aegean basin. A significant amount in the 2nd – 3rd centuries was occupied by the so-called “table amphorae”, probably of local manufacture. During this period, the main products transported by amphorae were wine and olive oil, while in Late Antiquity they were mainly used for the transportation of olive oil. Two
walls of disused vessels were reworked and used as lids for amphorae.
The numismatic material corresponds chronologically with the fragments of ceramic vessels. Three of the coins are dated to the end of the 2nd to the beginning of the 3rd century AD, and two are from the second and third quarter of the 4th century AD. The earliest among the coins found is from 193 – 211, and the latest – from 364 – 375.
The archaeozoological analysis of the site was carried out on the animal remains, mainly concentrated in two squares of the entire studied area. The material is mainly mammalian, with large domestic herbivores predominating. Due to the small quantity of animal remains, the aim of the analysis is to provide data on the species present, the anatomical elements found on the site, and the traces of butchery and/or other intervention on them. This may give more information about animal husbandry and hunting in the area during the Roman period and Late Antiquity. Animal remains are a small amount and were found with other finds, ceramic fragments and adobe pieces. They probably belong to a stratum of house destructions from the Roman and/or Late Antique period.
The animal remains found during the rescue excavations near the village of Vetrino belong mainly to domestic animals. Apart from them, only one bone of a wild animal – a fox – was found. Calculation of the height range in cattle shows the presence of two sizes – medium and small. The length of the single bone from a dog indicates that it belongs to a large breed (about the size of a German Shepherd). Anatomically, most elements belong to the inedible parts of the animal’s body. These are mostly bones from the lower limbs, horns and teeth. All the long bones of large herbivores have carnivore marks, indicating that they were exposed to the surface and scavenged upon. It is possible that this is waste that got into the homes after they were abandoned, as they do not have the characteristic features of food waste. The remains of horses and donkeys are relatively well preserved. The others – from cattle, pigs and small ruminants – are more fragmented, but none of them show signs of heat treatment. According to the spatial distribution, two large concentrations of animal remains can be distinguished in squares №№ 27-7 and 28-2. The main portion of the determined anatomical elements of cattle originate from square № 27, while those of horse and donkey predominate in square № 28. In general, the remains are characteristic of the period. A similar species ratio can be observed at other sites with a larger amount of animal material such as Iatrus, Nicopolis ad Istrum and Novae, where cattle also predominate, but unlike here, the percentage of domestic pigs is much higher. At the site discussed in the present article the remains of horses are in quantity close to those of cattle. However, it should be noted that the available animal remains are very few in number and do not allow for a detailed statistical analysis (Обр. 19). Therefore, no reliable conclusions can be drawn regarding the area’s livestock and domestic animal breeds.
As a result of the field research and the archaeological material, the following conclusions
can be drawn:
1. Data are available on destroyed buildings in the surrounding area;
2. Identification of settlements (vici), which dated from the Roman period, specifically from the second half of the 2nd – first half of the 3rd century AD, and from Late Antiquity – from the second half of the 4th century AD. The chronological parameters set in this way are determined by the analysis of numismatic and ceramic material.
The archaeological material was found in the arable land of the study area and has no stratigraphic position. According to the ceramic fragments (cat. №№ 37, 82, 158) of vessels found in the two investigated pits, they date to the second half of the 2nd into the 3rd century AD and apparently are from the period of the earlier settlement. The Late Antique pottery is much less than that of the Roman period and it can be assumed that: the later settlement was in the immediate vicinity, the fragments being dispersed by ploughing over an extensive period of time; the excavations were carried out on its periphery; or else it existed for a short time.
In conclusion, it can be determined that the settlements are located about 12.5 km northwest of Marcianopolis in a straight line (Обр. 1). They undoubtedly fall within the countryside (chora) of the city. Their intensive economic ties with the administrative centre can be judged by the coins minted in Marcianopolis, and by the identical ceramics widely used in both places. The earlier settlement was probably destroyed during the numerous invasions of various Germanic tribes after the middle of the 3rd century AD, and the later one during the Gothic War of 376 – 382.

Резюме

Обектът се намира на около 3,5 км югоизточно от село Ветрино, община Ветрино, област Варна (Обр. 1). Разположен е върху полегат склон, на десния бряг на река Язтепенска, с източно изложение (Обр. 2а, б).
Целта на настоящата статия е да се обнародват основните резултати от изследването на археологическия обект. Предвид факта, че не е осъществено пълно археологическо проучване, представената информация има предварителен характер.
Голямото количество битова и строителна керамика, наличието на кирпич, многобройните разпилени камъни и намерените обмазки от плет са данни за наличието на разрушени и обезличени постройки в околността. Най-значителна концентрация на битова керамика беше регистрирана в кв. № 27-1 (Обр. 3) и 28-1 (Обр. 4). В останалите квадрати се установи малко количество керамика, основно в орницата.
Между наситените с най-много археологически материал квадрати се заложиха нови, които да дадат повече информация за археологическата ситуация на проучвания терен (Обр. 5). В кв. № 28-2 след втория механичен пласт се засече ниво със силна концентрация на керамика, кости от животни и разпилени буци кирпич (Обр. 6). Сходна ситуация се регистрира и в кв. № 27-7 (Обр. 7), където под това ниво се откроиха очертанията на две боклучни ями (Обр. 8а, б). Едната от тях беше запечатана с камъни и строителна керамика. Пълнежът на ямите се състои от големи фрагменти битова керамика, кости от животни, въглени и слаба концентрация на камъни.
Сред подемния археологически материал присъстват и няколко фрагмента от стъклени изделия (Обр. 9). При изчерпване на механичните пластове в квадратите се откриха още: пет бронзови монети – две на Септимий Север (193 – 211) и по една на Каракала (198 – 217), Констанций II (324 – 361) и Валентиниан I (364 – 375); един бронзов пръстен ключ, бронзова закопчалка и желязно резе от ключалка; фрагмент от железен пръстен; голям брой железни налчета (Обр. 10) и пирони (Обр. 11).
Данните от керамичния материал, открит при проучването на квадратите, допълват информацията от теренната работа (Обр. 12а). Бяха открити разпръснати и няколко фрагмента от ранносредновековни съдове, които не са включени в тази публикация.
Представената керамика от римската епоха (Обр. 12б) намира аналогии в широкареал от пределите на римските провинции на територията на днешна България и Румъния. В технологично отношение керамиката – особено тази с лаково покритие – има сходни белези в начина на изпичане, качеството на лака и нанасянето му с керамиката от недалечния Марцианопол и с тази от викуса при с. Горско Абланово, Търговищко.
Късноантичната битова керамика е незначителна като количество. Аналогиите са основно в провинция Втора Мизия и Малка Скития.
Що се отнася до амфорите – съдовете от римската епоха са значително повече от късноантичните. Вносът през римската епоха и Късната античност идва основно от Егейския басейн. Значително количество през II – III в. заемат т.нар. „трапезни амфори“, вероятно местно производство. През този период основните продукти, транспортирани чрез амфорната тара, са виното и зехтинът, докато в Късната античност – преобладават съдовете за зехтин. Като капаци за амфори са употребени две стени от вече неизползвани съдове.
Нумизматичният материал хронологически кореспондира с откритите фрагменти от керамични съдове. Три от монетите са с датировка края на II – началото на III в. и две са от втората и третата четвърт на IV в. Най-ранната сред откритите монети е от 193 – 211 г., а най-късната – от 364 – 375 г.
Археозоологическият анализ на обекта е извършен върху животинските останки, концентрирани предимно в два квадрата от цялата проучена площ. Материалът е основно от бозайници, като преобладават едрите домашни тревопасни. Поради малкия брой на животинските останки целта на анализа е да даде данни основно за видовия състав, анатомичните елементи, открити на обекта, и следите по тях. Това може да даде повече информация относно животновъдството и лова в района през римската епоха и Късната античност. Животинските останки са малко количество и са открити с други находки, керамични фрагменти и обмазки. Вероятно те принадлежат към пласт от деструкции на жилища от римската и/или късноантичната епоха.
Животинските останки, открити при спасителните разкопки край с. Ветрино, принадлежат главно на домашни животни. Освен тях е открита само една кост от диво животно – лисица. Изчисляването на ръста при говедата показва наличието на два размера – среден и дребен. Дължината на единствената кост от куче показва, че то принадлежи към едрите породи (с размер на немска овчарка). Анатомично повечето елементи принадлежат към неядливите части на животинското тяло. Това са предимно кости от долната част на крайниците, рога и зъби. Всички дълги кости от едри тревопасни имат следи от хищници, което показва, че са стояли изложени на повърхността. Възможно е това да са отпадъци, попаднали в жилищата след тяхното изоставяне, тъй като нямат характерните особености на хранителни отпадъци. Останките от коне и магарета са сравнително добре запазени. Другите – от говедо, свиня и дребни преживни – са по-фрагментирани, но нито една от тях няма следи от термична обработка. Според пространственото разпределение могат да бъдат разграничени две големи концентрации на животински останки в кв. № 27-7 и 28-2. Основната част от определените анатомични елементи на говедо произхождат от кв. № 27, докато в кв. № 28 преобладават тези от кон и магаре. Като цяло откритите останки са характерни за периода. Подобно видово съотношение може да се наблюдава и на
други обекти с по-голямо количество животински материал като Ятрус, Никополис ад Иструм и Нове, където говедата също преобладават, но за разлика от тук, процентът на домашните свине е много по-голям. На представения в настоящата статия обект прави впечатление, че останките от коне са като количество близо до тези на говедото. Все пак трябва да се отбележи, че наличните животински останки са много малко на брой и не предоставят възможност за извършването на подробен статистически анализ (Обр. 19). Поради това не могат да бъдат изказани достоверни заключения относно скотовъдството в района и породите домашни животни.
Като резултат от теренните проучвания и открития археологически материал могат да се направят следните изводи:
1. Налични са данни за разрушени и обезличени постройки в околността;
2. Установяване на селищa (vici) от римската епоха с датировка във втората половина на II – първа половина на III в. и от Късната античност – от втората половина на IV в. Така поставените хронологически параметри се определят от анализа на нумизматичния и керамичния материал.
Археологическият материал е открит в орницата на проучвана площ и няма стратиграфска позиция. Според керамичните фрагменти (кат. № 37, 82, 158) от съдове, открити в двете проучени ями, те се датират във втората половина на II – III в. и явно са от периода на по-ранното селище. Керамиката от Късната античност е много по-малко в сравнение с тази от римската епоха и може да се предположи, че: по-късното селище е в непосредствена близост, като фрагментите са разнесени при оран; разкопките са проведени в неговата периферия или пък то е съществувало за кратко време.
В заключение може да посочим, че селищата се намират на около 12,5 км северозападно от Марцианопол по права линия (Обр. 1). Те несъмнено попадат в градската територия (хòрата) на града. За техните интензивни икономически връзки с административния център съдим по монетите, сечени в монетарницата на Марцианопол, и по идентичната керамика, масово използвана на двете места. Вероятно по-ранното селище е унищожено при многобройните нашествия на различни германски племена след средата на III в., а по-късното – по време на Готската война от 376 – 382 г.