Abstract

Abstract: In April and May 2021, a rescue archaeological excavation was carried out in the easement of a transmission (main) gas pipeline in the section Valchi dol Pigging station – Preselka Pipeline Valve Station, on the land belonging to the village of Brestak, Valchi dolMunicipality, Varna Region.
As a result of field walking along the route of the gas pipeline, fragments of secondarily fired wall plaster fragments and concentrations of household ceramics from hand-made and wheel-made vessels were recorded.
The archaeological site is situated in Kashlata/Vidanlak Locality, 1.5 km southeast of the center of the village of Brestak, Valchi dol Municipality (Обр. 1). It falls entirely in cultivated land (Обр. 2). It is located on the lower part of a west-facing slope, on the eastern bank of a ravine, along which flows a stream, a tributary of the Karaman dere River.
The main scientific goals of the present study are to specify the type and chronology of the newly registered archaeological site.
Stacks of remnants of secondarily fired wall plaster fragments were discovered in several places (Обр. 6). In the remaining studied area, fifteen dug-in structures were entirely excavated. Some of them were round or elliptical (Обр. 7), and others were square (Обр. 8). The fill of the pits had an identical composition – dark earth, with inclusions of charcoal, small fragments of plaster, and a small number of ceramic fragments. For some pits, it can be noted that their narrowing at depth is formed by one or two indentations, clearly visible in the bedrock (Обр. 7а, б).
Two destroyed adobe ovens of domestic character were also discovered (Обр. 9). Only their floors were preserved. They were circular in shape, located next to each other, aligned along the east-west axis, with the western one being stratigraphically earlier than the eastern. The eastern oven had an opening shaped like a chute, located on the west side. To the west of them, a burnt beam had been preserved in situ (Обр. 10а).
In several places, accumulations of stones/destruction debris were discovered, on the level of the 2nd – 3rd mechanical layer (Обр. 10). Fragments of pot rims and walls were found in the dark soil with which they were mixed. With their characteristic linear incised decoration, the vessels directly associate the destructions with the Early Mediaeval period. The other finds (Обр. 10а) are a bone awl (Кат. № 59), and a fragment of an iron knife (Кат. № 58). The archaeological context suggests that these are the remains of mediaeval dwellings which were scattered during the cultivation of the land in more recent times.
The excavated archaeological material can be divided into the following groups: ceramics, metal, and bone finds. A significant quantity of the materials originates from an uncertain archaeological context, namely from the plowed land (the first two or three mechanical layers), and although the finds often cannot be linked to specific structures, they point to the periods of more intense human occupation in the area.
The analysis of the ceramic fragments discovered at the present-day ground level and in various archaeological contexts, according to their technological and morphological features and the type of decoration, refer to several historical periods: Early Bronze Age (Кат. № 1 – 11), Late Iron Age (Кат. № 12 – 25), Late Antique period (Кат. № 26 – 30), and Early Mediaeval period (Кат. № 31 – 49).
The dating of the ceramic materials from the Early Bronze Age is tied to the chronology of the Cherna voda III culture, generally placed in the period 3500/3400 – 3250/3150 BC. Ceramics from the Late Iron Age can generally be placed within the period 5th – end of 4th/3rd century BC. Although limited in quantity, the aggregated evidence from Late Antique ceramic finds attests to occupation within the study area between the end of the 4th and the end of the 5th/early 6th century AD. Observations of the ceramic finds from the period of the Early Middle Ages provide some grounds for specifying the lower chronological limit of life in the settlement that existed at that time. In this situation, its origin can generally be attributed to the second half of the 8th – the beginning of the 9th century. The upper chronological limit of life in the settlement is set relatively precisely to the middle of the 10th century.
The results of the field archaeological survey, in the land of the village of Brestak, complement the archaeological map of the area and our information about the material culture of the settlements that existed here during different periods.

Резюме

През април и май 2021 г. беше извършено спасително археологическо теренно проучване в сервитута на преносен (магистрален) газопровод в участък Очистно
съоръжение „Вълчи дол“ – Линеен кранов възел „Преселка“ в землището на с. Брестак, община Вълчи дол, област Варна. В резултат на теренни издирвания по трасето на газопровода са били регистрирани петна от вторично изпечени стенни мазилки и концентрации на битова керамика от съдове, изработени на ръка и на колело. Археологическият обект се локализира в м. Кашлата/Виданлък, на 1,5 км югоизточно от центъра на с. Брестак, община Вълчи дол (Обр. 1). Попада изцяло в обработваеми площи (Обр. 2). Разположен е върху долната част на склон със западно изложение, на източния бряг на дере, по което протича ручей, приток на река Караман дере.
Основни научни цели на настоящото проучване са уточняване вида и хронологията на новорегистрирания археологически обект. На места бяха разчистени скупчени остатъци от отухлени обмазки (Обр. 6). В останалата проучена площ бяха изчерпани 15 броя вкопани структури. Част от тях са с кръгла и елипсовидна (Обр. 7), а други с четвъртита форма (Обр. 8). Пълнежът на ямите е с идентичен състав – тъмна пръст с примеси от въглени, дребни фрагменти от обмазки и незначителен брой керамични фрагменти. За някои ями може да се отбележи, че тяхното стесняване в дълбочина е оформено чрез един или два отстъпа, добре изразени в материка (Обр. 7а, б).
Разкрити бяха и две разрушени глинобитни пещи с битов характер (Обр. 9). Запазен е само подът им. Те са с кръгла форма, разположени една до друга, по оста изток – запад, като стратиграфски по-ранната от тях е западната. Източната пещ е с отвор, оформен отдолу като улей, разположен от запад. Западно от тях е запазена in situ горяла греда (Обр. 10а).
На няколко места бяха разкрити струпвания от камъни/деструкции, на ниво II – III механичен пласт (Обр. 10). В тъмната на цвят пръст, с която са примесени, се откриха фрагменти на устия и стени от гърнета. С характерната си линейна врязана украса съдовете свързват деструкциите с периода на Ранното средновековие. Другите находки (Обр. 10а) са костено шило (Кат. № 59) и фрагмент от желязно ножче (Кат. № 58). Археологическата ситуация ни подсказва, че това са останки от средновековни жилища, които са разнесени при обработването на почвата в ново време.
Подемният археологически материал от спасителните проучвания може да се отдели в следните групи: керамика, находки от метал и от кост. Значителна част от материалите произхожда от несигурен археологически контекст, а именно от орницата (първите два – три механични пласта) и макар често да не могат да се обвържат с конкретни структури, насочват към периодите на по-интензивно човешко присъствие в района.
Наблюденията върху откритите на нивото на заварения терен и в различни археологически контексти керамични фрагменти, според техните технологични и морфологични особености и вида на украсата, се отнасят към няколко исторически периода: ранната бронзова (Кат. № 1 – 11), късната желязна (Кат. № 12 – 25), късноантичната (Кат. № 26 – 30) и ранносредновековната епоха (Кат. № 31 – 49).
Датирането на керамичните материали от ранната бронзова епоха е обвързано с хронологията на културата Черна вода III, поставяна най-общо в периода 3500/3400 – 3250/3150 г. пр.Хр. Керамиката от късната желязна епоха най-общо може да се постави в рамките на периода V – края на IV/III в. пр.Хр. Макар и ограничени като количество, обобщените данни от късноантичните керамични находки свидетелстват за обитаване в рамките на проучваната зона между края на IV и края на V/началото на VI в. сл.Хр. Наблюденията върху керамичните находки от периода на Ранното средновековие дават известни основания за прецизиране на долната хронологична граница на живота в селището от това време, съществувало на това място. Неговото начало може да се отнесе най-общо към втората половина на VIII – началото на IX в., горната хронологична граница на живота в селището е поставена сравнително точно към средата на Х в.
Резултатите от теренното археологическо проучване в землището на с. Брестак допълват археологическата карта на района и информацията за материалната култура на съществувалите тук поселения през различни епохи. Археологическите разкопки предоставят достатъчно данни за изучаването на бита и културата на населението в даден район, дори и на твърде унищожени от антропогенна дейност обекти.