Abstract

In numismatics, the term “overstriking” means that the coin cores were used more than once for coin production and subsequent circulation. There are various reasons which can lead to this phenomenon. In Antiquity, overstriking of coins was fairly common. The overstriking and re-use of coins has a sound financial justification: it is well known that the production of coin cores is an expensive procedure. For this same economic reason, the practice also continued throughout the Middle Ages. The coins of the Second Bulgarian Tsardom which were overstruck on ancient flans, are curious and very rare finds. This article presents copper coins of the rulers Yoan Alexander (1331 – 1371), (Дочев 2009: 163 – 166, тип V) and Yoan Shishman (1371 – 1395), (Дочев 2009: 213 – 214, 216 – 219) which were overstruck on Roman coins. During the reign of Yoan Alexander (more precisely until 1360), it was not necessary to carry out additional weight reduction of ancient coins that were intended to be overstruck. The financial authorities of his son, Tsar Yoan Shishman, also adopted the overstriking technique, but the ancient coins were subject to weight reduction. Undoubtedly, this was a necessity, since a financial crisis occurred in the state, which was expressed partly by a lack of funds to purchase or extract the necessary “new metal” needed for coinage.

Резюме

В нумизматиката се приема, че препечатването означава едно монетно ядро да е използвано повече от един път за монетната циркулация. В Античността препечатването на монети не е изключение. Съществуват различни причини, които могат да доведат до това явление. Този акт има финансова обосновка: добре известно е, че произвеждането на монетни ядра е скъпоструващо начинание. По същите причини тази практика се запазва и през средните векове. Монети на Второто българско царство, които са препечатани върху антични издания, са любопитни и много редки находки. В настоящата статия са представени медни монети на владетелите Йоан Александър (1331 – 1371) (Дочев 2009: 163–166, тип V) и Йоан Шишман (1371 – 1395) (Дочев 2009: 213 – 214, 216 – 219), които са препечатани върху римски монети. При управлението на Йоан Александър до 1360 г. не се налага провеждането на допълнително редуциране на теглото на чуждите монети, предназначени за препечатване. Техниката на препечатване е възприета и от финансовите власти на Йоан Шишман, но старите монети подлежат на тегловно редуциране. Безспорно това е необходимост, тъй като в държавата настъпва финансова криза, изразяваща се в липсата на средства за закупуване или добиване на необходимия „пресен метал“, нужен за монетосеченето.