Abstract

After an overview of the previous publications about the fortress near the town of Aksakovo, as well as of the known archaeological materials found in the area, this article presents the results of the short-term excavation in the fortress carried out in 2001 and 2002. At that time, three test trenches were dug along the curtain of the northern fortress wall and at the southern end of the protected area. The following observations and conclusions were made:
1. The Maglizh – Mihalich – Mihlyuz kale fortress experienced its most active period in the 5th – early 7th centuries AD. Its northern fortress wall dates to that time, but it is not certain when the fortress itself was built. The uncovered parts of a building roofed with tegulae and imbrices, and illuminated by glass windows also belong to the same period. In addition to military habitation, which is judged by the large number of amphora fragments that testify to stored food stocks, and also to a particularly intense life in the 6th – early 7th centuries AD (comb-decorated amphorae predominate), the variety of other ceramic forms, including the luxury cups, also illustrates the existence of an active civilian population. This period ends with the conflagration of the fortress.
2. The presence of an epitaph of a veteran of the Roman army (1st – 3rd century AD), a fragment of a votive plaque of Heracles (1st – 3rd century AD), a lamp decorated with an image of a fish, found in a grave at the foot of the fortress from the middle of the 3rd – the beginning of the 4th century AD, as well as the information provided by the archaeologist Ara Margos about the Roman pottery he noticed to the east of the plateau, can suggest an earlier cultural layer dating to the Roman period, if not in the fortress, then at least around it. It is even possible that the initial construction of the fortification was at that time.
3. The pottery from the end of the 9th – the beginning of the 11th century that was found inside the fortress gives some indications of the revival of life during this period. The date is very broad due to the small number of ceramic fragments, almost all of which cannot be interpreted with certainty. At this stage, it cannot be said for sure whether the fortress itself was functional, or whether the protected space, albeit in ruins, was simply used. The condition of the northern fortress wall does not show any evidence of later repairs or remodelling after the end of the Early Byzantine period.
4. The next finds in chronological terms from the area of the site are from the 14th century. These are an encolpion cross, whose origin from the fortress is uncertain, and a stone inscription mentioning a person named Georg e, discovered at its foot. They do not provide enough grounds to assume that Mihlyuz kale was an active fortress at that time. However, the written information about occupation there at the end of the 14th century left by Mehmed Neshri, should not be ignored.
5. The fortress is mentioned as “Mihelich Castle” in Michael Beheim’s poem, which was written around 1460 and dedicated to the crusade of King Władysław III Jagiełło and General Janos Hunyadi in 1443 – 1444. However, at this stage of research, there is no archaeological data, that it functioned in the 15th century.

Резюме

След обзор на досегашните публикации относно крепостта над град Аксаково, както и на известните археологически материали, открити в района, статията представя резултатите от краткотрайните разкопки в крепостта, проведени през 2001 и 2002 г. Тогава са изкопани три сондажа по куртината на северната крепостна стена и в южния край на защитеното пространство. Направени са следните наблюдения и изводи:
1. Крепостта Мъглиж – Михалич – Михлюз кале преживява най-активния си период през V – началото на VII в. сл.Хр. Северната ѝ крепостна стена се датира към това време, без да е сигурно кога е построена самата твърдина. Към същия период принадлежат и разкритите части от сграда, покрита с тегули и имбрици и осветена от стъклени прозорци. Освен военен бит, за който се съди по големия брой фрагменти от амфори, свидетелстващи за складирани запаси от продоволствия, а също и за особено интензивен живот през VI – началото на VII в. сл.Хр. (гребенчатите амфори преобладават), разнообразието от останалите керамични форми, включително луксозните купи, илюстрира и съществуването на активно цивилно население. Този период завършва с опожаряване на крепостта.
2. Наличието на надгробен надпис на ветеран от римската войска (I – III в. сл.Хр.), фрагмент от оброчна плочка на Херакъл (I – III в. сл.Хр.), лампата, украсена с риби, открита в гроб в подножието на крепостта от средата на III – началото на IV в. сл.Хр., както и съобщението на изследователя Ара Маргос за забелязана от него римска керамика на изток от платото могат да подскажат един по-ранен културен пласт – от римската епоха, ако не в крепостта, то поне около нея. Възможно е дори първоначалното строителство на укреплението да е именно по това време.
3. Керамиката от края на IX – началото на XI в., открита във вътрешността на крепостта, дава известни указания за възраждането на живота през този период. Датата е твърде широка поради малкия брой и не твърде характерните керамични фрагменти. На този етап не може да се каже със сигурност дали самата крепост е функционирала, или просто е използвано защитеното пространство, макар и в руини. Състоянието на северната крепостна стена не показва никакви данни за по-късни поправки или преустройства след края на ранновизантийската епоха.
4. Следващите в хронологическо отношение находки от района на обекта са от XIV в. Това са кръст енколпион, чийто произход от крепостта е несигурен, и каменен надпис на Георги, открит в нейното подножие. Те не дават засега достатъчно основания да се предположи, че Михлюз кале е действаща крепост по това време. Не трябва да се пренебрегват обаче и писмените сведения за живот там към края на XIV в., оста-
вени от Мехмед Нешри.
5. Крепостта е спомената като „Замък Михелич“ в поемата на Михаел Бехайм, написана около 1460 г. и посветена на кръстоносния поход на крал Владислав III Ягело и пълководеца Янош Хуняди през 1443 – 1444 г. На този етап на проучване обаче няма археологически данни, че тя е функционирала през XV в.