Тетяна М. Шевченко

Атрибуты Матери богов на терракотовых изображениях из Ольвии

Тетяна М. Шевченко

Атрибути на Богинята майка в теракотени изображения от Олбия

Ключевые слова

Ольвия Понтийская, эллинистический период, античные терракоты, культ Матери богов (Кибелы), сфинксы

Ключови думи

Олбия Понтика, Елинизъм, антични теракоти, култ към Богинята майка (Кибела), сфинкс

Резюме

В статье устанавливается связь между тремя терракотами, изображающими Мать богов на троне. Фрагменты двух из них изготовлены в одной форме в северо-западной части Малой Азии, третий – в Ольвии по примеру этих фигурок. Первые датируются концом 4 – началом 3 в. до н.э., последний – приблизительно серединой 3 в. до н.э. Слепок, сделанный по привозной терракоте, был переделан в соответствии с местными вкусами и представлениями. В то время как на первичном изображении львенок расположен под ногой, на ольвийском экземпляре – на коленях богини.

Установлено, что на всех статуэтках в декоре подлокотников трона помещалось изображение сфинксов. Аналогии таким терракотам известны в Малой Азии и Западном Причерноморье. Орнаментальный мотив в декоре трона широко использовался на статуэтках из Мирины. Также в северо-западной части Малой Азии находит свои параллели оформление других деталей и особенности изображения львенка. Сфинксы, сидящие по обеим сторонам Матери богов, известны на статуэтке, изготовленной в пергамской форме. Этот тип, в свою очередь, ведет свое начало от изображений больших сфинксов возле богини из Лидии и Кипра. Уменьшение размеров и значения сфинксов в иконографии Матери богов схематически можно наметить с юга на север, где, в частности, в Ольвии и Каллатисе он предстает орнаментальным мотивом уже в 4 в. до н.э. Этот мотив переносится на изображение другой культовой мебели.

Привозные статуэтки отличаются от местных наличием апотропеических символов: льва с оскаленной мордой и сфинкса. Это приближает их к хтоническим представлениям в культе Матери богов. Импортные статуэтки найдены в соседних домах района агоры, принадлежащих зажиточным гражданам, один из которых был важным лицом в религиозной жизни полиса. Очевидно, кто-то из них или их потомков был знаком с коропластикой или коропластом, поскольку его фигурка послужила образцом для изготовления местной продукции. Аналогичная ольвийская статуэтка была принесена в дар богине, поскольку найдена почти не использованной в одном из ботросов Западного Теменоса. Упрощенные изображения смоделированные по терракотам данного образца производились также в других античных центрах Малой Азии и Западного Причерноморья в 3 и во 2 вв. до н.э.

Резюме

В статията се установява връзката между три теракоти, изобразяващи Великата майка на боговете на трон. Две от тях, съдейки по фрагментите им, са направени в един и същ калъп в северозападната част на Мала Азия, а третата – в Олбия Понтика – по техен образец. Първите се датират в IV – началото на III в. пр.Хр., а последната – приблизително в средата на III в. пр.Хр. Отпечатъкът на вносната теракота е преработен в съответствие с местните вкусове и представи. Докато върху първичното изображение лъвчето е разположено под краката на богинята, то при паметника от Олбия то е в нейния скут.

Установено е, че при всички статуетки в декора на подлакътниците на трона присъства изображение на сфинксове. Аналогии на такива теракоти са известни от Мала Азия и Западното Черноморие. Орнаменталният мотив в украсата на трона е широко използван при статуетките от Мирина (на западния бряг на Мала Азия). Оформянето на други детайли и особености в изобразяването на лъвчето също намират свои паралели в северозападната част на Мала Азия. Сфинксове, седящи от двете страни на Богинята майка, са известни от фигурка, направена в калъп от Пергам. Този тип от своя страна произхожда от изображенията на големи сфинксове до Богинята майка от Лидия и Кипър.

Намаляването на размерите и значението на сфинксовете в иконографията на Великата майка на боговете може да бъде проследено от юг на север, където, по-специално в Олбия и Калатис (на брега на Черно море), сфинксът се появява като орнаментален мотив още през IV в. пр.Хр. Този мотив са пренася върху изображения на други култови мебели.
Вносните фигурки се различават от местните по наличието на символи с апотропейни функции: ръмжащ лъв с озъбена паст и сфинкс. Това ги доближава до хтонични представи в култа към Великата богиня майка. Вносните статуетки са открити в съседни къщи в района на агората на Олбия, собственост на богати граждани, единият от които е бил важно лице в религиозния живот на полиса. Очевидно той или негови потомци са били запознати с коропластиката или коропласта, тъй като тяхната фигурка е послужила като модел за изработване на местна продукция.

Фигурката аналог от Олбия е била пренесена в дар на Богинята майка, тъй като е открита почти неизползвана в един от ботрюсите в западния теменос. Опростени изображения, моделирани по теракоти от този образец, са произвеждани също така и в други антични центрове на Мала Азия и Западното Черноморие през II – III в. пр.Хр.